В денят преди консултацията с М отидохме в 8-ма поликниника в Надежда да дам кръв и урина. Имаше си бая опашка от чакащи хора, но като ме видяха бременна ме пуснаха да вляза първа. След обяд резултатите бяха готови и минахме да ги вземем. Хемоглобина ми беше 106 и аз му се зарадвах, защото не беше паднал.
Самата женска консултация мина кошмарно. На ехографа д-р Живкова започна да се пули и ми каза, че параметрите на бебка са същите като от предния преглед, т.е. не е пораснала. Отново беше седалищно. Измери я няколко пъти и реши да се консултира с друг лекар, на който започна да звъни по телефона. Междувременно провери тоновете на бебка – бяха си ОК. След десетина минути ме пуснаха на по-нов ехограф, който отново отчете, че бебето е малко, даже изписа термин 18.09. Лекарят, който ме прегледа каза, че бебето е напълно съразмерно. Попитах го колко тежи – беше 1968 грама. Каза, че околоплодните води са на минимума и понеже му казах, че няма да раждам в Токуда, а в Майчин дом ми препоръча да отида там да ме прегледат и евентуално ако преценят – да ме вкарат в болница на системи. И понеже беше уикенд – д-р Живкова ми каза да отида в Майчин дом в понеделник, т.к. тогава ще са на смяна по-добри специалисти. На тръгване ми каза да не се шашкам и че най-вероятно бебчето е просто по-малко.
М и мама бяха с мене на прегледа. В колата си коментирахме днешните лекари и това как протичат прегледите, и доколко може да се вярва на ехографа. Колкото и да не е – се бях фрапирала.
Вашият коментар